Мисли по Халоуин

В последната нощ на октомври някои жени са в пълния си блясък - могат да покажат същността си без да изплашат никого.


*
В тази нощ мъжете обаче са подготвени - дали ще е неимоверно сладка или ще е смразяващо страшна - със сигурност изненада ще има.


*
Чудя се защо празникът на жената не се премести на 31 октомври. В крайна сметка всички ние  сме малки  магьосници, изкусно криещи се зад чувствителност, шесто чувство и обладаващ поглед. Е, има и изключения, но те са потвърждение на правилото.../тук празните тикви нямат нищо общо/


*
Аз пък не мога да разбера мъжете - използват нарицателното „вещица“, пък нямат нищо против да бъдат омагьосани от жена.


*
По Хeлоуин може да се шегуваш без последствия и с когото не трябва, стига да имаш нужния костюм.


*
Ако не вярваш в магията, ще ти се случват само лоши шеги.


*
Искам да видя колко добре може да изглежда мъж на метла...

...

Post by Corner of the wishes.

..променя..

 

Това, което не можеш да промениш, те променя.

 

За да живееш истински и пълноценно...

За да живееш истински и пълноценно, направи това, 

което най-много се страхуваш да направиш.

По свой си начин

Всеки показва любовта по свой си начин, 

трябва само да го разбереш...

 

     

     

 

...

Бъди...

Бъди това, което си и когото трябва ще те оцени.

Силата...

Силата на един човек е в преодоляното.

***

Дръж близо до себе си хората, които успяват да те разсмиват. Защото да те ядосват всички са в състояние.

Post by Corner of the wishes.

Post   by Corner of the wishes  .

Пукнатини и отношения

 

Приказката за счупената чиния е добре позната: когато я захвърлиш на пода и се счупи, дори и да я залепиш и ѝ поискаш извинение, няма да се върне както преди. Използва се често като назидание заедно с:

Казана дума - хвърлен камък...

Да, добре. И щеше да е точно така, ако бяхме чинии, но не сме. Думата може да рани, но можеш и да поискаш извинение. Нямало да бъде същото. Ами зависи. От това до колко можем да се поставим на мястото на другия и да разберем мотивите му, доколко можем да прощаваме . А също и да признаем собствените си грешки. Това би ни дало способността да придаваме нужната тежест на нашите думи и на думите на другите. Правилната тежест. Защото отношенията са между двама, не сме сами- двама грешат. Би трябвало по-често да си го напомняме. 

Именно тези пукнатини, останали след залепването, ни напомнят, че сме хора, а не чинии.

Мисли на глас

Винаги съм се чудела какво кара хората да бъдат злобни. Наистина ли това им носи удовлетворение или е само един вид отмъщение за нещо си, което не са успели да преживеят?! Едва ли има еднозначен отговор, но вярвам, че всичко е до характер и възпитание. И най-вече до желание. Всеки един от нас, поне веднъж в живота си, е искал да обиди, нарани, унижи, потъпче някого. Но човек сам избира да бъде това, което иска; да се държи по определен начин; да покаже определено отношение. А за съзнателно причиненото зло няма оправдание.

СПОМЕН ЗА ЛЯТО

По стъпките ти, лято, аз ще тръгна,
за да прикрия моите следи.
Полята твои житни ще разгърна,
за да ги смеся с моите коси.
С безгрижието твое ще въздъхна,
за да изчезнат болка и тъга
и в сивото на погледа ще пръсна
от цветното на твоята дъга.
В славеевите трели ще заглъхна
трептенето на немия ми глас.
Дъждовните ти капки ще погълнат
сълзите ми и няма да горчат.
С внезапната ти буря ще се слея,
ще се разбия в морските вълни.
Ще изчезна бавно...Споменът за мене
ще се завърне, върнеш ли се ти.

30/07/2013

Защото вярват в мене

Родила съм се падаща звезда -
самотна, без изказано желание.
По пътя си все търсех светлина,
а аз самата съм била послание.

В отговор на нечие очакване
и в търсене на моята ярка диря,
очи в небето впити до приплакване
усмихват се, когато ме намират.

Запалила искрата вътре в тях,
сърцата потопени в самота
изплуват и започват да трептят,
очаквайки отново любовта.

Огряла крачки нечии колебливи,
уверени да станат в тъмно време.
Надежда малка дала, тя крепи ги -
и всичко туй, защото вярват в мене.