Назряла

Назряла съм, ела ме откъсни.

Като плода греховен съм - така неустоима.

И устните си в мене жадно впий,

засукал соковете ми неутолимо.

Плъзни се с дланите по хълмовете ми -

във шепата ти точно ще прилегна.

И с пръсти леко притисни

желанието ми, че съм ти потребна.

Обвил стоманата във меката коприна,

ледът в гърдите на огън претопи.

Избягай! Скрий се в моeто име.

Открий се цял, тогава ме любѝ.

Говори ми

Говори ми, говори ми за теб, 
за животът ти ден подир ден -
за минималната работна заплата
и проблемите при лична отплата,
за недовършеното образование
и колко трудно е да намериш призвание,
за трудът ти, усилен понякога
и как превръща се в благодатен,  
за вноските закъснели по кредити
и неизплатените неуредици,
за разочарованията ти любовни
от предишните връзки съдбовни,
за приятели бивши, неверни
и сегашните, достоверни...
За дреболиите ти говори ми
за онези, останали мними
зад усмивки и пламенни жестове -
говори ми за тях, по-човешко е.
Не прикривай ти твоята сила,
за животът живян говори ми.

***

Pubblicazione di Corner of the wishes.

Какво е надеждата?

Какво е надеждата?

Една натруфена илюзия – изкусно продадена

от търговци на мечти на промяна жадуващи,

обещаваща живот там, където

примирението вижда единствено трупове на

изоставени желания в умелите ръце на отчаянието

върху масата за дисекция на собственото си съзнание.

Какво е надеждата?

Упойващ етер, откриващ хоризонти от

любов и взаимност с неизвестни пресечни точки,

превърнали се в увереност за

реално съществуване и неизменно докосване,

оставящо белези в областта на сърцето

точно в онзи момент,

когато от етера и следа не остава.

Абсолютно присъщо за непостоянната му същност.

Какво е надеждата?

Сладко-горчив привкус на страха от

провал и падение в очите на нашето отражение,

примесен с този на смелост и

безумието на куража да постигнеш един мираж.

Какво е надеждата?

Просто очакване…

Желание

Приисква ми се да съм капки дъжд,
понесени от вятъра към теб -
към чакащият в тишината мъж,
от чието само име да треперя.
Да попия в дрехите, в косите,  
по кожата да дам целувки хладни,
с топлината на вълшебните му пръсти
до изпарение да стигна безпощадно.
Но преди това да затанцувам с пулса му,
в сълза да се превърна на очите,
да стигна надълбоко, чак до дъното,
където крият се потайни мислите.
От тях, аз знам, ще се опия жадно,
ще разгадая мъжката му тайна,
но ще му предам и моята - да бъдат заедно
и после ще се изпаря...незнайна.

Моето време

Не искам да измервам времето,
то е просто понятие,
неуспешно загърбило бремето
на нечие възприятие - 
заключено в спомен, отМинало, 
залостено по средата, 
Настояще и Бъдеще теглят му
оковите на вината.
Моето време безкрайно е - 
необятност му е душата,
лишено от предубеждение,
покръстено от свободата.

Не покривайте вътрешното си огледало!

„Ако закопчаеш долното копче на ризата неправилно, всички останали ще бъдат закопчани неправилно. В живота има много грешки, които сами по себе си не са грешки, а следствия от първото закопчано неправилно копче.“ 
~Фабио Воло
○●○
Не знам в този случай дали е по-добре да разкопчаеш и закопчаеш наново ризата или да я смениш с нова...Зависи как ти стои, нали? И как с времето се променят вкусовете и начинът по който сами се виждаме с дадени одежди. И като си дадеш сметка, че нещо не ти приляга вече така добре не защото е закопчано неправилно, а защото вече ти не си същият, промяната е неизбежна.
Не покривайте вътрешното си огледало!

Твоя е

Стремиш се да спечелиш ти жена

и мислиш как ли да я задържиш.

А тайната е простичка, една - 

обича ли те, твоя е! Дори

и в онзи миг, когато каже „сбогом“

и пътищата тръгнат разделени,

оставаш си за нея онзи огън,

на чийто клада вечно са горели

душите на отдаващите се. А ти

безсмислено се луташ във въпроси...

Единственият път в сърцето ѝ 

намерил ли си - там ще си жигосан.