Бъдещ спомен

Няма ме...

Из коридорите се крият моите стъпки. 

Ще ме познаеш ли, когато влизаш? 

Учи и изучавай ме - игра на тръпки.

Аз в твоите, ти в моите...и ме намираш

в една от стаите на твоето съзнание, 

където вече срещнала съм теб,

предала се на своето желание,

превила с воля времето напред. 

По кривата му карам да се случват

желанията твои, без остатък.

И всички до едно ще се получат

от сбъдването ми в живота ти нататък. 

Няма ме...

Но знаеш, че съм там - 

в една от стаите на твоето съзнание.

И срещнеш ли ме, 

ще ме разпознаеш, знам - 

от бъдещите спомени съм ти послание.

Ще бъдеш ли?

Ще бъдеш ли за мен прегръдката,
в която мога да забравя
душата как се свива в ъгъла
отричана, намачкана, без вяра?

Ще бъдеш ли за мен ти рамото -
опорна точка, с която да повдигна
света си, далече от коварното
и да забравя злото, че го има?

Ще бъдеш ли за мен целувката,
мъчително очаквана отдавна,
която в силата пречупена
ще ме стопи от нежност, бавно?

Ще бъдеш ли за мен искрата
от огъня на вечното огнище,
запалила неволно сетивата
приятелски в любовни, без да пита?

Ще бъдеш ли за мен ти лудост
и присмеха над собственото аз?
Без маски да почувствам близост,
срамът да се покрие в смях.

Ще бъдеш ли за мен света,
където моя вгражда се напълно?
Ако ли не, за мен не питай никога.
Ще се обърна и просто ще си тръгна.

Под кожата ми

Под кожата ми влезе. И си там -

с всяка клетка те усещам, живо.

Отрова, лек ли си – не знам.

Но с теб се раждам и умирам.

И пак възкръсвам - нова, силна.

Кипи кръвта ми в твоя огън.

Страхът ми - пепел бледо-сива,

догаря из любовните ти въглени.

Отвътре неусетно ме превземаш,

превърнал колебания в увереност.

Да се отдам е отговорът неизбежен,

естествен - като да се чувствам себе си.

Напиваш ме с живот - да изтрезнея

от всеки друг, но тебе да запомня.

Да осъзная в мен, че друго не копнея,

освен да бъда просто... твоя.

Умно и лекомислено

„Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен.“
~Жорж Санд

 Не че любовта е лекомислена, но те прави да изглеждаш такъв. Защото любовта преди всичко е импулс. Няма предварителен план, няма начертан път, няма схеми. Действаш със сигурността и предвидимостта на неконтролируем заряд. Без логика и с неизменната глупава усмивка, залепена на лицето. Дори и нея не усещаш. Независимо дали си мъж или жена. 
Отивам да се погледна в огледалото. ☺

Тиха радост

 

Хладна утрин,

дъх на липа,
глътка свежест с минерална вода.
Стара улица,
къща от спомени,
легло и възглавница с обич приготвени.
Майчина ласка,
топла ръка,
тихата радост да си пак у дома.

Завинаги

"Завинаги се състои от хиляди "сега"...  Емили Дикинсън

✍ Събирам си мойте минути със теб,
нанизвам ги в колие скъпоценно.
Завинаги наши са и никой не е
в състояние да ни ги отнеме!
#nanito