Виждаш времето

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е предизвикателство, превърнато в изкуство. Да умееш да живееш пълнокръвно заради липсата и въпреки нея. Понякога е най-добрият начин да кажеш "обичам те". 

Прогноза за времето

Колко ли време остава?

Използвай внимателно!

Добре е да се надяваш,

но дела са желателни.

Предстоят вероятности,

интензивни намеси,

изненади, обратности - 

но всичко е временно.

Само леко напомняне,

че не всичко контрол е

и напразно е бягството

от любовта или болката.

Но от теб е зависима

всяка прогноза за времето,

щом разплащаш се винаги

с най-доброто от себе си.

Къде да пътувам?

Къде да пътувам?

В себе си всеки път извървях, 

а другите не са моя дестинация.

Какво ли може да ме изненада,

след като най-хубавото вече ми случи?

Най-лошото също.

Степенуването в случая е осъзнаване.

Изживяла съм и чуждото. Като свое.

Много пъти. 

Не препоръчвам на неопитни пътешественици.

Лесно е да се изгубиш на места,

където собствената цел е подчинена на друг.

Намирала съм компаси на изгубени хора.

Опитах се да ги върна.

Някои бяха близо, други така далеч -

оказа се ненужно, всеки път.

Желанието да се намериш е изключително лично.

Има много места, които не съм посетила;

неща, които не съм видяла;

хора, които не съм срещнала.

Със сигурност има, има, има

мое парченце някъде по света.

Мога да тръгна, да измина разстояния,

да преодолея препятствия, да науча всичко и нищо

и да го открия.

Но пак ще знам, че няма никой,

който да чака с копнеж 

да се завърна.

Къде да пътувам?