вторник, 29 ноември 2016 г.

Пазя те



Пазя те. 
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата, 
свободен си от тръните.
Отивам си. 
И няма рана за забравяне.

Тиха съм. 
Приличам на усещане
за липсващ спомен, 
неопределим копнеж.
Дори и цялата да ме превземеш,
мен не виждаш. 
Знам, че няма да ме спреш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар