Спомените ни са мост. Към усещания, които би искал да не губиш никога. Към трепети, които са превръщали нощите ти в безкрайност. Към болки, които си мислил нелечими. Към рани, които си си представял вечно кървящи. Но и към човек, който вече не съществува, който вече не си. Спомените са моста, извисяващ се над всичко преодоляно. Не го изгаряй! Нека остане видим пътят, който си извървял.
Помни ме...
Аз пътувам с теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар