просто да го видиш.
Ако искаш да го усетиш, чуй как бие твоето.
Аз запълвам празнините между тоновете.
Паузите ти.
И пукнатините.
Там се вливам...
сряда, 23 ноември 2016 г.
Копие на сърцето ми
просто да го видиш.
Ако искаш да го усетиш, чуй как бие твоето.
Аз запълвам празнините между тоновете.
Паузите ти.
И пукнатините.
Там се вливам...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар