Не разбра ли,
когато много говоря,
мълча.
И че думите
само ехтят,
за да съм
по-малко сама.
И някой ден,
ако не чуеш гласа ми
изписан на листа,
точно тогава
говоря,
но не ми липсваш.
Ела!
Докато все още мълча
и те пиша.
събота, 26 ноември 2016 г.
Докато все още мълча
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар