Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи.
За едно сърце и един щрих стига.
За твоето... не го намирам.
Така не се побираш.
Как се рисува необятност?!
Защото си навсякъде!
събота, 5 ноември 2016 г.
Любовта няма очи
Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи.
За едно сърце и един щрих стига.
За твоето... не го намирам.
Така не се побираш.
Как се рисува необятност?!
Защото си навсякъде!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар