Нетърпение

Да разбиваш стени
е по-лесно
отколкото
да отваряш врати.
Завоевателят в теб
предава покорителя.

Лека тежест

Колко недели
отлетяха леки
като птици,
но не можаха
да отнесат със себе си
тежестта на нетърпението,
с което очаквам
онези думи,
които никога не произнесе.

Сама ги изписвам на стената си -
така ме нараняват по-малко.

От точка на точка

Всеки път,
когато слагаш точка на нас,
тя се появява на гърба ми.
Трябват още две,
за да се превърна в калинка
и да отлетя
по посока на щастието.
Дай ми крила!

Само записвам

"Достатъчно дълго бях силна.
Време е да разлюбя."

Има думи, които съм казала и на момента написала.
Има думи, които съм написала сега, а е трябвало да кажа много преди това.
Има думи, които съм изрекла отдавна, а съм ги написала съвсем скоро.
Има думи, които още са в мен, произнасям ги само наум, но ги пиша постоянно.
Има и думи, които не са мои, а чужди. Думи, които хората не смеят да произнесат на глас, но звучат в тях и търсят смелост да излязат навън.
Тези са едни от тях.
Веднъж прочетени, думите оживяват. Смисълът е в този, който чете. Нюансите също.
Животът, волно или неволно, ме е направил участник, свидетел и пазител на човешки съдби.
Аз само ги записвам.

Естествено

Страстта е черна.
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива,
свива...
до една единствена точка –
там, където докосваш.
Кулминацията е разливане.
На твоето черно и моето.
Сливане.
И мрак.
Където всичко започва пак.
Отначало.
От върха на пръстите.
И търсещи устните.
Така е божествено.
А сътворението...
е естествено.

Тук съм

Тук съм​.
За да лекувам раните.
Твоите.
Моите.
Да ги целуна.
Да предложа усмивка.
Топлина, светъл лъч.
Рамо.
Длан.
Винаги са там.
До теб...
Мисля те.
Не съм престанала.
Утрото започва с теб.
Нощта не идва без теб.
Живея те.
И дните минават...
Само ти не.

25.01.2017

Да прочетеш Любовта

В нито една книга

не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти.
Автографът ти
е моята кардиограма.

Тишината татуира

Тишината

татуира само една дума -

името ти.

Тя най-добре знае

как се пише точка

на сърцето.

Гилотина

В твоята уста
поезията ми
е гилотина
за сърцето ми
на олтара
на тихата революция
Любов.
Рецитираш друга.

Фрагменти

РАЗМИНАВАНЕ
чаках те
пристигна

но не се завърна

***
красотата
носи дрипите си
както розата бодлите
суетата
дори и наум не го може

***
всяка забита карфица
в хербария на платената любов
е пилон
на който се развява
голотата на предразсъдъците

***
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние

***
АТЕИСТ

отхвърлям
всяко евангелие
според което
ти не си
началото
и краят
на спиралата на живота

***
вземаш тялото ми
като благодатна пръст
в която посаждаш
своя нарцис
аз го поя с „обичам те“
и разцъфтява
като любовта ти
и двете
имат дъх на его.

***
сочиш с пръст
изрода в мен
а не виждаш
че си пред огледалото

любовта е сляпа

***
На опашката
за живот
само смъртта
прережда.

Същността ти

 

Ако ти се поставяш в точка,

аз ще допиша

просто

една линия над нея,

за да може същността ти 

да излезе наяве!

И си край.

И си начало.

И това е всичко.

Обява

 

Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката
на онези мои проклети фрази,
пълни за теб с непростими грешки -
всички плод на страстта човешка.
Да не ми трябва и грам​ оправдание
кога искам близост, кога разстояние.
Сам да избирам дали да сложа икона
или жена без сутиен да наричам 'мадона'.
Дали с език съм безмилостен
като смъртен часовник
или да е нежен камшик на умел любовник.
Не искам никой да ми смесва боята
на моето вътре с друга някаква.
Да мога сам да си определям сезоните,
кога да пътувам или да хвърлям котва.
Не искам много -
само квартира, в която
като в удобен калъф да положа душата си.

Пенелопа

 

Сбогуваме се.

Само със очи.
Реката на живота няма русло.
Разлива ни далеч един от друг.
Една любов не стига. И се пускаме.

Ще срещна друг.
Ще имаме деца.
И може би мечтаната ни къща.

Но сърцето ми ще остане
Пенелопа
до твоето завръщане.

Думите ти

празни думи няма
има празни хора

Когато си желана

 

Когато си желана 
не само нощем
а под светлината на слънцето
пред всеки поглед
в отговор на всеки въпрос
дори и без запитване
натуралното издишване
на името ти
е като урагана
в другия край на света
усетил пеперудите ти
как се измъкват
от какавидите
на страховете ти

Пораснах

Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават.
За какво ли не.
Сърдят се нацупени, обърнали гръб и насочили срещу теб най-страшното оръжие - мълчанието.
Или с показалец, обърнат към виновника, за да посочат липсите.
Но винаги, за да накажат.
Сърдят се като малки деца.

Аз пораснах.
Не се сърдя. Разочаровам се. 

Не от очаквания. 

От неспазени обещания и напразни думи.
И отминавам.

Параф

белите нощи
хвърлят черни сенки
под очите ми
така се подписваш
мислено
върху ми

Нелечимо

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не".
Мразиш се.

Режи!
Или сърцето.
Или живота.
Но режи.
Друго да ти оставаше,
но не би.

Изгубен си.
Има ли път по средата?
Търсиш.
Заобиколен от предатели.
Избор не ти остават.
И сам себе си убеждаваш,
че път няма.

Режи!
Плът.
Душа.
Съвестта не спи.

Израстъци.
Окастрени.
Без лимфа.
С отрова.
Онези,
които казват "обичам те",
а в ръцете с окови
за теб.

На какво са готови?
Да искат.
Да искат.
Да искат.
И си притиснат.

И не служи за нищо разстоянието.
Нито мълчанието.
Паузите.
Обръщат всичко в лъжи.
Дори и теб самия.

Режи!

Или умри.
Но в любов
Бъди!

От упор

 

Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги?
Каква шега!
Да имам само думите. Сега.
А са ми тихи, тихи...
Мегафон с (д)ефект на заглушител.
И те обичам от упор.
В стих - спасител.

Посоки

 

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?

Писъци на тишина

Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
не чувстващи ръце.
От мислите
е по - студено.
Чаршафите остават гладки.
Прекалено.
А утрото не носи топлина.

Щом си ги избрал

 

Завиждам на онези брегове,

които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове,
които те разрошват, като с пръсти.
Един различен хоризонт, където
очите ти неспирно се завръщат.

Завиждам на онези две ръце,
които във момента те обгръщат.
Завиждам! Но благословени да са те,
щом си ги избрал за свое вкъщи.