Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката
на онези мои проклети фрази,
пълни за теб с непростими грешки -
всички плод на страстта човешка.
Да не ми трябва и грам оправдание
кога искам близост, кога разстояние.
Сам да избирам дали да сложа икона
или жена без сутиен да наричам 'мадона'.
Дали с език съм безмилостен
като смъртен часовник
или да е нежен камшик на умел любовник.
Не искам никой да ми смесва боята
на моето вътре с друга някаква.
Да мога сам да си определям сезоните,
кога да пътувам или да хвърлям котва.
Не искам много -
само квартира, в която
като в удобен калъф да положа душата си.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
събота, 15 април 2017 г.
Обява
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар