Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
не чувстващи ръце.
От мислите
е по - студено.
Чаршафите остават гладки.
Прекалено.
А утрото не носи топлина.
вторник, 4 април 2017 г.
Писъци на тишина
Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
не чувстващи ръце.
От мислите
е по - студено.
Чаршафите остават гладки.
Прекалено.
А утрото не носи топлина.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар