Когато си желана
не само нощем
а под светлината на слънцето
пред всеки поглед
в отговор на всеки въпрос
дори и без запитване
натуралното издишване
на името ти
е като урагана
в другия край на света
усетил пеперудите ти
как се измъкват
от какавидите
на страховете ти
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар