Прозорец към теб

Прозорец отворен до теб ме доведе.
Случайност ли беше или просто съдба?
Поех аз по пътя, дето ти ме поведе.
Отворих сърцето си  и познах любовта.

Щастие, трепети, нежни думи и страст,
радост безкрайна, стая пълна със смях.
Волята моя поднесена  на твоята власт,
властна над тебе не исках аз..., дали бях?

Буря спокойна, слънчев ден затъмнен
Изплувах на дъното и останах без дъх,
мятана в крайности; краят тъжен дойде-
котва ти не успя да си, просто си мъж.

Отворен прозорецът все още стои.
Хора разни минават: “Как си?“ - „Аз съм добре“.
И усещам все пламъка как вътре гори
на спокойната буря, летяща към теб.