Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги?
Каква шега!
Да имам само думите. Сега.
А са ми тихи, тихи...
Мегафон с (д)ефект на заглушител.
И те обичам от упор.
В стих - спасител.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар