На прошки... а и не само

На прошки,
а и не само на този ден…
Прощавам първо на себе си -
- за наивността, с която по детски все още се опитвам да вярвам на хората.
- за добродушието, с което приемам опитите на някои малки душици да ме принизят на нивото им.
- за великодушието да не отвръщам на удара с удар.
- за търпението, с което изчаквам да отмине гневът ми.
- за неизменното търсене на доброто дори и там, където, изглежда го няма.
- за способността ми да обичам, дори до последна кръв да ме изцежда.
- за лоялността, която давам и не винаги плаща...
И за толкова още неща, които ме правят това което съм, за да се или не се харесвам на останалите.
Така, както приемам всеки един, заради това, което е.
Независимо дали ми харесва или не.
Единственото, което все още не успявам да простя, е нежеланието у някого за подобрение. Но и върху това работя.
Простено да ви е!