Не можеш да уважаваш или обичаш един човек, ако не го приемеш за това, което е. Иначе всичко се проектира върху представите ти за него, не върху самия него. За това са и разочарованията. Не защото хората не оправдават доверието ни, а защото често искаме да са различни от това, което са.
„Аз съм ти признателен, че ме приемаш такъв, какъвто съм. За какво ми е приятел, който ме съди? Ако приемам на масата си приятел, който куца аз го моля да седне, а не го карам да танцува.
Приятелю мой, ти си ми необходим така, както ми е необходим планински връх, дето човек може да диша!
…Да бъда с теб още веднъж…на масата на някоя малка кръчма от дъски с пролуки…и да вдигнем наздравица в покоя на една усмивка, която прилича на ясен ден.“
Екзюпери -„Писмо до един заложник“
Няма коментари:
Публикуване на коментар