желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
понеделник, 16 февруари 2015 г.
ПО ДЕТСКИ
Ако искрената радост от дреболиите, неподправеното възхищение на новооткритите неща, непринудената съпричастност към състоянието на другите и незадоволителното любопитство към новото са неизменна част от детския живот, то аз искам да живея живота си по детски – без предубеждения и с леко наивно доверие, че нищо лошо не може да ми се случи, щом любимите хора са до мен!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар