На Прошки… а и не само

На прошки…
а и не само на този ден…
Прощавам първо на себе си –
-за наивността, с която по детски все още се опитвам да вярвам на хората.
-за добродушието, с което приемам опитите на някои малки душици да ме принизят на нивото им.
-за великодушието да не отвръщам на удара с удар.
-за търпението, с което изчаквам да отмине гневът ми.
-за неизменното търсене на доброто дори и там, където, изглежда го няма.
-за способността ми да обичам, дори до последна кръв да ме изцежда.
-за лоялността, която давам и не винаги плаща.
… и за толкова още неща, които ме правят това което съм, за да се или не се харесвам на останалите :)
Така, както прощавам на всеки един, заради това, което е.
Независимо дали ми харесва или не.
Единственото, което все още не успявам да простя, е нежеланието у някого за подобрение. Но и върху това работя.
Простено да ви е!