Неизбежно

Размекнах се. И всичко е в мъгла.
Но нямам против в нея да се гмурна
и да се изгубя в ласкавата мекота
на сънищата ми...без да се завърна.

Трепти сърцето ми. И пръстите трептят.
Ще трябва да е някакво вълнение.
Че чувствам как накъсан е дъхът
и пулсът как танцува с ускорение.

Премрежих поглед с твоята съблазън.  

Усмивката ми се изпълни с обещания.
И всичките желания недоизказани
приеха тъй реални очертания.

Стените ми събори на руини.
Гориш отвътре, превзел ми барикадата.
Завземаш всяка педя на ума ми.
Доброволно изкачих се и на кладата.

Полегнах изнурена и покорна.
Напълно във властта ти се предадох.
Почувствах се робиня, волна.
Зависима във независимост останах.

Какъв финал! Не, само е началото.
Неизбежното започна щом те вкусих.
Съпротивата ми се обрече на провал,
щом в глътка мъжки поглед се изгубих.