от любов неочаквана, силна.
Жилава, твърда, се е вкопчила в тялото,
ме залива със страстта си обилна.
И как превзе ме на мощни талази,
до всяка клетчица се разнесе
погълна ме цялата, сърце не опази-
на ненужни късчета го отнесе.
На гърлото пари, всяка дума боли.
И излизащо, всяко дихание
носи в себе си хиляда остри ками,
и раздира гърдите в стенание.
Обич имам, дето не дава утеха
нито живец, ни щастие дава.
Никому нужна е, изкопчва човека
от мен и ми душата продава.
Ще я разпна виновна, ще я удавя,
ще я захвърля в някоя бездна,
ще я разнищя, всичко туй ще направя
да не усетя пак как ме обзема.
Ще я изтръгна от дълбокия корен
ще я обеся на пъпната връв,
под камък погребана и като спомен
„край“ ще изпиша с моята кръв
и послепис: "Тук почива Надежда-та".
...Празна съм, нямам нищо да дам.
И ако искаш отново копнежите
да са живи - изкопай си я сам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар