желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
неделя, 7 юли 2013 г.
На животa, заслужено
Не се цупи на животa, момче.
Той живот е, не друго дете.
И е палав, изненадващ и див,
и често даже несправедлив.
Но затова да се сърдиш недей.
Не му се заканвай, а го живей!
Стисни силно дланите мъжки
и в ръцете си здраво го дръж.
Моделирай го както си искаш,
формата му от тебе зависи.
Бъди майстор, но и ученик.
Наслади му се, но го подчини.
И понеже живот е, се случва
да те кара да си го получиш.
Заслужено ти дланта отвори.
Не цялата, среден пръст покажи!
Etichette:
живей,
заслужено,
на живота,
несправедлив
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар