Среща

Вървях към теб, витаех сред мечти.
Летях по пътя, нетърпелива
да срещна вече твоите очи,
в прегръдката ти да се скрия.
Забавих ход,  видях те отдалеч.
Останах в миг омаломощена.
Дъхът замрял,  пропуснат удар на сърце.
Надежда плаха на любов стаена.
Към мен направи крачка,  отлетя
съмнение и всяка друга мисъл.
Ти беше там и се почувствах у дома
от твоите ръце притисната.
Целунах бузата ти леко драскаща
и вдишах аромата ти от твоята шия.
В едно със пръстите ни преплетох и съдбата.
Намерих мястото си най-накрая.