Кой?

Кой стои до вас, когато сгрешите? 

Когато до такава степен заплетете конците, че не знаете къде ще му излезе края и се чувствате безпомощни?
Когато пропадате в бездната на съмнението и имате нужда от капка вяра, за да се измъкнете?
Когато сте заслепени от болка, гняв или ревност и правите неща, за които после съжалявате?
Кой стои до вас, за да му поискате прошка, без да се е отвърнал на обидите и ударите ви?
Когато си мислите, че всичко е загубено и отчаянието и болката ви се струват единственото нещо, което сте си заслужили?
Когато търсите смисъл там, където изглежда никой друг не го намира?
Кой стои до вас, когато би трябвало да виждате гърба му?
Когато останете сам срещу всички?
Кой стои до вас, когато поемате удари и ги поема заедно с вас?
Кой не се отказва от вас, когато изглежда това е единственото разумно решение?
Кой?