Близо, кожа до кожа.
Нерв до нерв.
До теб.
И колкото и да е тръпнещо, силата е в усещането за мир.
Вътрешно и външно.
Че съм на мястото си.
И че няма нищо по-хубаво и нищо по-правилно от това.
И... по дяволите обстоятелствата.
Искам пак да бъда у дома.
В ръцете ти...
И липсваш на ръцете ми...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар