Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол.
И голотата ми се стича
към онзи гръм,
със който само ти ме чакаш.
вторник, 24 октомври 2017 г.
Дъждът е гол
Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол.
И голотата ми се стича
към онзи гръм,
със който само ти ме чакаш.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар