Препъваш се и падаш -
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш -
поставен си на колене,
от страх или от радост -
треперят коленете,
от първа среща вече в теб е -
морето не е до колене,
щом онзи поглед те погълне -
с подкосени колене,
животът тялото изпълва...
Душата ми е в коленете.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар