С виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.Потрепна с пеперудени крила
и скри лицето си сред клоните,
загърнали в маншон от мекота
една самотна пейка.
Две лица
свенливо са застинали на нея.
По-упорити и от любовта,
извърнати встрани едно от друго,
остават слепи за това
обувките им клети как тъгуват,
въздишат тихо във нощта и
отчаяно със връхчетата се целуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар