Несигурните гънки на ризата

потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата

не знае
най-желаната прегръдка
дали ще означава сбогом
или приемане
но я очаква

очаква
онези пръсти
които ще загладят
несигурните гънки
на ризата ѝ

Опит

Ще опиташ да ме замениш.
Ще опитам да те заменя.
Докато инатът
не се предаде
на любовта.
Тогава
неуспехът на опитите
се превръща
в нов път
към нас.

Само не оставяй
любовта
да се предаде
на ината.
Аз вече те чакам.

Към себе си

Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове,
понякога и след самолети.
След всичко, което
несправедливо ми е отнето.
Тичам след вятъра,
на който всичко съм казала.
След хора, които
на вяра не са ми отказали.
Тичам след онези
сладки трепети на сърцето,
с които единствено
се разтваря за полет небето.
Тичам към себе си -
място на малко познато.
Да видя дали някой
там е спрял и ме чака.

Любовта има стъклени очи

като пясък
в часовник
преливам
през
окото
на времето
към  теб
докато
не потъне
и последната ми
песъчинка
и преди
да разбера
че не стигам
до никъде
ме обръщаш
и започвам
отначало
да те търся
а ти
просто
наблюдаваш
как не мога
да спра
тази измама
вътре в мен

ти си имаш
любима играчка
а аз
мечти
за счупване

Белязана

Когато си позволиш живота да минава през теб, а не покрай теб, отбелязваш всичко. Дали в душата, по кожата или в сърцето. Понякога болезнено, друг път щастливо, в повечето случаи - неизтриваемо. 

Някои хора с времето претръпват, губят чувствителност и обръщат белязаното към стената на собствената си незаинтересованост. И прегръщат гладката хладност на повърхностното. А други може и да изглеждат глупаво, защото се разплакват щом видят някоя снимка, чуят определена дума или фраза, врязала се в паметта или просто когато носят определен цвят и дреха. Защото някои неща няма как да те напуснат. 

И избираш дали да ги отбележиш във времето с любов или да пропуснеш живота покрай себе си. 

Белязана.

Защото те обичам

Имам нужда от дъха ти.
Да ме галиш шепнешком.
Думите са без значение.
Така и така не ги чувам.
Усещам ги.
Дълбоко, дълбоко в недрата ми.

Имам нужда от нежността ти.
Тази твоя нежност,
нежност,
нежност...
Истинска, усещана до болка.
На ръцете ти,
на гласа ти,
на сърцето.

Имам нужда от погледа ти.
Да ме обгърнеш
като в прегръдка.
Да ме съблечеш
от ненужното.
Да остана само себе си.
В очите ти.
Там се виждам истинска.
Ти ме виждаш истинска.

Имам нужда от близостта ти.
Електричество.
Под кожата,
в пространството,
прелетяващо разстоянието.
Живот е.
Спокойствие
и увереност.
Принадлежност.
Твоя.

Имам нужда времето между нас да изчезне.
Както в обятията ти.
Мерило за вечност.
Ароматът ти е безкрайност.
Вкусът ти е забрава.
Ти си трезвото ми пиянство.

И имам нужда от теб.
Завинаги.

Falling

 

По ръба

на миглите ти

изгубих

равновесие

и погледът ми

потъна в твоя.

Улови  навреме

сърцето ми.

И го пусна свободно.

Прошепвайки

с обич:

“Моя!“

Моето твое

Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам.
Но ги познаваш много добре.
Защото това е твоята счупена интонация в гласа, твоята болка, изкривяваща лицето, твоите сълзи, твоя бодеж от ляво в гърдите, твоето стиснато гърло и липса на въздух.
Чувствам се точно като теб.
Защото чувствам теб.
А аз съм насреща ти.
И, повярвай ми, прегръщам те, прегръщам те, прегръщам те...
Защото освен всичко твое, което изживявам, имам и искам да ти влея от моето твое. А то е много.
Взимай!
Взимай и не си задавай въпроси, нямай скрупули. Греби от мен колкото и каквото ти е нужно, нямам дъно за теб.
Повече взимаш, повече се пълня.
Аз съм затова.
Не мога иначе... 


21.10.2016

Какво си?

Ако ти
не си
думите си,
тогава
какво си?!

И става
излишен
този въпрос.

Силната ти страна

 

Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания.
Защото показва готовност да приемеш човека насреща ти с всичките му страни - дори онези в състояние да те наранят(макар че страда само егото).
Да го приемеш дори с отрицателния му отговор.
Готовност да приемеш дори безразличието му и ако трябва, да продължиш напред и без него.
Да признаеш, че любовта ти е вече отвъд. И не зависи от егото ти.
Иначе каква любов е?!
Всичко друго е претенции.
Да кажеш "обичам те" е най-добрият начин да накараш човекът насреща да разкрие същността си. С отговор, реакции, държание. Ако не веднага, то във времето. Всеки със собствения темп.
И който го казва пръв, винаги печели.
Защото вижда наистина какво има пред себе си.

Самота

 

да пазиш 

вярно

нечий

гръб

а твоят

да 

остане

гол

Защото си в мен

 

Когато целуваш...,
целуваш сърцето ми.
Разтварям се,
стичам се
от тръпнеща нежност.
Душата ми гола
приляга точно в ръцете ти.
Затварям очи,
стихвам
и се предавам.
На себе си.

HB to me

Раждаш се на едно място, живееш на друго, принадлежиш на трето. Срещаш хора, обикваш, приемаш ги в себе си и ги пускаш. Събираш късчета съдби, пълниш сърцето си и душата ти пътува с тях. Никога не си на едно място. Винаги има някъде някой, който ти липсва и част от теб e (а понякога и целият ти си) там, при него. И Любовта не те изоставя.
Благодаря на всеки един, който е бил, е и ще бъде част от живота ми. Защото "ние" винаги е пълно с Обич.