Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания.
Защото показва готовност да приемеш човека насреща ти с всичките му страни - дори онези в състояние да те наранят(макар че страда само егото).
Да го приемеш дори с отрицателния му отговор.
Готовност да приемеш дори безразличието му и ако трябва, да продължиш напред и без него.
Да признаеш, че любовта ти е вече отвъд. И не зависи от егото ти.
Иначе каква любов е?!
Всичко друго е претенции.
Да кажеш "обичам те" е най-добрият начин да накараш човекът насреща да разкрие същността си. С отговор, реакции, държание. Ако не веднага, то във времето. Всеки със собствения темп.
И който го казва пръв, винаги печели.
Защото вижда наистина какво има пред себе си.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
понеделник, 7 август 2017 г.
Силната ти страна
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар