По ръба
на миглите ти
изгубих
равновесие
и погледът ми
потъна в твоя.
Улови навреме
сърцето ми.
И го пусна свободно.
Прошепвайки
с обич:
“Моя!“
петък, 11 август 2017 г.
Falling
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар