ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае
най-желаната прегръдка
дали ще означава сбогом
или приемане
но я очаква
очаква
онези пръсти
които ще загладят
несигурните гънки
на ризата ѝ
четвъртък, 31 август 2017 г.
Несигурните гънки на ризата
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае
най-желаната прегръдка
дали ще означава сбогом
или приемане
но я очаква
очаква
онези пръсти
които ще загладят
несигурните гънки
на ризата ѝ
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар