Когато си позволиш живота да минава през теб, а не покрай теб, отбелязваш всичко. Дали в душата, по кожата или в сърцето. Понякога болезнено, друг път щастливо, в повечето случаи - неизтриваемо.
Някои хора с времето претръпват, губят чувствителност и обръщат белязаното към стената на собствената си незаинтересованост. И прегръщат гладката хладност на повърхностното. А други може и да изглеждат глупаво, защото се разплакват щом видят някоя снимка, чуят определена дума или фраза, врязала се в паметта или просто когато носят определен цвят и дреха. Защото някои неща няма как да те напуснат.
И избираш дали да ги отбележиш във времето с любов или да пропуснеш живота покрай себе си.
Белязана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар