Приготвила съм ти нещо -
мои стихове само за тебе.
Купих тефтерче красиво,
в което да събера себе си.
Стои вече месеци
на шкафчето до главата ми.
Не успявам да го запълня -
така тръпне ръката ми.
Толкова думи запазени
в гърлото ми треперят...
Листата остават празни,
а написаното - в мене.
Приготвила съм ти нещо -
любовта ми само за тебе.
Вземи ме в ръце и чети ме!
Аз съм ти стих и постеля.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар