От празните думи
и надежди, илюзии -
предпочитам аз ножа,
забит точно и бързо.
Може всичко да свърши
с вечна превръзка на раната.
Но недей ме лъжѝ!
Остави ми поне вярата...
четвъртък, 27 юли 2017 г.
Остави ми поне вярата
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар