Не си измислям светлината ти.
Не си измислям теб.
Нито топлината ти.
Не си измислям мен.
Не си измислям двамата.
В една прегръдка в утринта.
Която е без край,
ни без начало.
А само и единствено Сега.
19.11.2016
събота, 22 юли 2017 г.
Не си измислям
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар