Вътре

Отиде си надеждата.

След теб.

Времето ни заедно простена.

Застина в минало.

Като мъртвото море,

от което се опитах да те взема.

Ръцете ми

са в търсеща окръжност.

Накрая сключват се

единствено около мен.

А хората

са само отражения

в тъгата на едно небе.

И стана хладно.

Близо до студено.

И пусто е.

Безкрайна степ.

Насреща ми единствен вятър.

Леден.

И няма никой.

Никой,

който да го спре.

16.11.2016