Глътка вечност

Значението ни идва от момента,

от нуждата за нечие присъствие.

Дали е вечно или е мимолетно,

разказва всичко само едно отсъствие,

което се изписва с тишина.

И в опитите да изтръгнеш себе си

от тъмната страна на липсата,

превръщаш спомените в нежност,

съдържаща единствената истина -

създава всеки своята самота.

А времето така да е излишно

с минутите, играещи на дребно.

Един човек владее твоето дишане...

И нищо повече не е потребно

от глътка вечност. Само любовта.