Винаги съм била в търсене на онзи момент, който ни свързва. Мен и теб.
Не ми трябва идеалният мъж, нито онова прословуто „заживели винаги щастливи“ или пък вечна любов (не вярвам много в приказки).
Искам да знам и да усещам как две различни същества се сливат и стават едно. Дори за миг. Не ти и аз. Ние. Просто ние.
Един фрагмент живот, който няма нито начало, нито край. Подарена вечност.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар