Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане.
Само тогава разбираш наистина какво чакаш.
Нещата
и хората
се познават с умората.
неделя, 23 август 2020 г.
Умората
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар