Точка

Пред празен лист,

искрящ и бял,

ръката спряла е,

не следва мислите.

Защо да пише?

Каква е ползата

да се разкриеш,

смело и без свян, 

загърбил позата

и маската свалил

на безразличие...

На кой да кажеш-

това съм аз! А ти?

.............................

Разказваш се трудно,

сега пък изобщо.

Откъсват се с мъка

и малкото думи.

Желание липсва.

А може би не - 

човека го няма,

за теб подходящ.

Престанал да търсиш,

се взираш в бялото.

И следваш ръката

изписваща своето -

точка.