Стойността на времето

снимка от @port.cafe.varna

Колкото повече изтичат минутите, толкова са ни по-ценни. Искаме да ги удължим, да ги сграбчим, да ги запазим извън измерението им. Чувстваме липсата още преди раздялата, носталгията завладява и разума, тъгата прозира зад усмивките. Нежеланието да се откъснеш е само отзвук на удоволствието от преживяното. Важи за срещите с всеки любим сезон, човек, място. Когато си осъзнал, че те докосва щастие, разбираш стойността на времето.

Как се събира душа на парчета?

 Как се събира душа на парчета?

– Тя не се чупи, е винаги цяла.

Нито някой ти я отнема,

сам се губиш сред чувствата в хаос.

Сам оставил си друг да владее

с лекота на сърцето ти щурвала.

Вземи посоките в свои ръце –

от себе си няма как да си тръгнеш.

Опасност

 

Не се оставяй дълго да те носи течението.

Има опасност да се превърнеш в нанос.

Умората

Умората 

изтрива всяко обяснение,

обезсмисля всяко извинение 

и си тръгва заедно с брояча на времето.

Оставаш по усещане.

Само тогава разбираш наистина какво чакаш.

Нещата 

и хората 

се познават с умората.

Глътка вечност

Значението ни идва от момента,

от нуждата за нечие присъствие.

Дали е вечно или е мимолетно,

разказва всичко само едно отсъствие,

което се изписва с тишина.

И в опитите да изтръгнеш себе си

от тъмната страна на липсата,

превръщаш спомените в нежност,

съдържаща единствената истина -

създава всеки своята самота.

А времето така да е излишно

с минутите, играещи на дребно.

Един човек владее твоето дишане...

И нищо повече не е потребно

от глътка вечност. Само любовта.

Подарена вечност

 

Винаги съм била в търсене на онзи момент, който ни свързва. Мен и теб. 

Не ми трябва идеалният мъж, нито онова прословуто „заживели винаги щастливи“ или пък вечна любов (не вярвам много в приказки). 

Искам да знам и да усещам как две различни същества се сливат и стават едно. Дори за миг. Не ти и аз. Ние. Просто ние. 

Един фрагмент живот, който няма нито начало, нито край. Подарена вечност. 

Обречена

Някои звезди 

не могат да понесат тежестта на желанията. 

И падат.

Точно тогава се ражда надеждата.

Винаги навреме

Чувствам те.

Не ми трябват думите ти след отсъствие.

Аз знам.

Стига ми само да те видя на прага си.

Някои хора,

когато и да дойдат,

са винаги навреме.

Без очакване

Не превързвай очите си с надежда -

вместо Темида, ще си сляпа баба.

Един живот е, нека честно се оглежда

в душата ти. За да отсъди с право.

За всяка истина се иска смелост,

не всяко криво огледало е лъжа.

Когато без очакване п(р)огледнеш,

от теб ще падне всяка една юзда.

Мислех, че е лято

Аромат на жасмин. 

И къси ръкави. 

Кожа, зачервена от слънцето. 

Сол по устните. 

И полет на чайка.

Разтворена книга на сянка.

Вятър горещ.

И окосена трева.

Целувки под дъжд неочакван.

Вкус на смокиня.

И широки усмивки. 

Огледало в очите насреща.

Нощно небе.

И светулки по здрач.

Песен на щурците в полето.

Мислех, че е лято.

А е любов.

С отпечатък от бъдещето.