Упътване

 

преброй
с пръсти
всички кости
по гърба ми
и прокарай път
с език
по извивките
в подножието му
за да стигнеш
до сълзите
на доверието ми

Усещане за теб

Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече - обич, живот... друг живот, парченце щастие.
Имаш всичко. Скрито, но осезателно. Толкова осезателно, че  ми оставаш полепнал по кожата, проникваш навътре и ставаш част от мен. Като дълго използван парфюм, който ме е пленил и чийто аромат вече има твоето име.
Много неща вече имат твоето име. Като една падаща звезда например. И си все така осезаем...
Не мисля, че ще се промени това ми усещане за теб, каквото и да се случи.
В мен си.

октомври 2016

За раздялата - с любов

 

Нагледала съм се на раздели в този живот.

Толкова хора, които си тръгват. И всеки оставя по нещо различно.
Понякога болка. В повечето случаи.
Заради липсата, която се създава.
И едно присъствие, което
от някои избледнява,
а от други става все по-силно с времето.
Няма разбити сърца, щом си тръгне някой обичан.
Има разбито его.
Като че ли това боли.
Чувството, че си отхвърлен.
Че вероятно не ти вярват достатъчно, за да споделят нещата от живота си с теб.
Че не си на първо място (причините са второстепенни).
Его.
Него лекува времето.
Но над нещо друго времето власт няма.
Любовта.
Защото сърцето продължава да обича и в раздялата.
Здраво, отмерващо с пулса си едно име, непокътнато.
Иначе каква любов е?

Има ли в теб

Има ли в теб

останал човек - все още жив,

заседнал в гърлото

с вик мълчалив.

Има ли в теб

останал човек - вечна сълза,

неотронен копнеж

на една самота.

Има ли в теб

останал човек - врязан дълбоко,

без рана да бъде,

а обичан до болка.

Има ли в теб

останал човек - липса безмерна,

неизменно присъствие

в твоя връх или бездна.

....

Ако него го няма –

как да има надежда?

11. 05. 2017
12:15

Началото

Нямам дума за тебе.

Една - единствена.

Нямам.

И всички букви да имам,

не те получавам.

Толкова звуци

бягат по значението,

по мисъл и чувства,

по удивлението,

което си.

Остава мълчанието

и онази странна вибрация

в името ти.

Началото.

Не сте ми длъжни

Стигнала съм онзи момент в живота, когато ми е по-важно да давам.

Любов, подкрепа, малки неочаквани изненади, радости. 

Стигнала съм го отдавна. И го правя. 

Без да търся сметка за даденото, без да има везни, б е з в ъ з м е з д н о. 

Не ми е важно ти колко имаш да ми дадеш.
Не съм светица, чакай. И аз имам нужда от същите неща.
Някой да ми дава любов, подкрепа, радости, понякога и да ме изненадват приятно.
И ги получавам. Прекалено наясно съм, че не от всеки мога да ги имам и не в еднакъв размер.
Но не ги изисквам по задължение! 

Нито чакам, свита в ъгъла, за нечия любов, за подходящия момент или за свободно място.

Обичам сега, на момента. И утре, и всяко следващо утре. И след двайсет години. Докато...

И ми е важно да дам тази любов. Не да получа в отговор нещо, което може би го има, а може би не. 

Така се пълня. Като давам.

Ще минеш ли отвъд мен и себе си, за да го разбереш? Защото аз разбирам теб.

Вина

Виновна съм за толкова неща...

Че вярата ми в тебе се огъна.

Че позволих на своя страх в нощта

егоистично тебе да осъди.

Виновна съм в това, че не признах

как липсата е издълбала кладенец

а дъното му — болка без душа,

където хапят се самотни думите.

Виновна съм, че пуснах ги след теб

в безсмислено преследване на истини,

когато истината между теб и мен е,

че премълчах, не ти показах себе си.

Виновна съм, че вместо лекота

добавях ти една излишна тежест.

Но честната ми дума е една,

дори и да изглежда бреме.

Виновна съм за толкова неща

и търся изкупление отчаяно.

Виновна съм и още за това,

че те обичам. Без да се разкайвам!

Желая ти

Какво да ти пожелая?

Никога да не секва любовта ти. Този твой извор да е вечен. И да не се съмняваш нито в него, нито в себе си.
Желая ти увереност.
В решенията, в чувствата, в днешният ден. Утрето само ще помисли за себе си. Увереност в начинанията, във всяка стъпка, в полета ти. Възможен е. Увереност в човека до теб, в избора му, в това заедно. Увереност в приятелите, увереност в семейството, в колегите. Увереност в мен, в рамото и крилото ми. В сърцето ми. Увереност, че хора има, Човеци. За теб.
Желая ти доверие. 
Към теб. Признавай всичко пред себе си. Бъди откровен с това, което си и искаш да бъдеш. Довери се на твоето най-лично аз, обогатявай го, дай на себе си глас. Пред всички.
Желая ти лекотата на прошката. 
Винаги има нещо, за което се чувстваш виновен, нали? Прости си. Човек си. Не можеш да носиш отговорност за всичко, остави и другите да поемат своя дял. Освободи се от оковите на минали вини, сегашни грешки и остави притесненията за бъдещите, когато се случи. Прости и на другите. Не знам дали ти се удава леко, не сме говорили за това. Но ти го желая.
Желая ти успехи. 
Желая ти сбъдване.
На теб, на желанията, на мечтите. И на неизреченото. На онова, което не смееш дори да си поискаш! Направи го! Поискай! Поискай всичко!
Желая ти ласки.
Нежност. Приютяване. С обич.
Желая ти страст.
Вложена и получена. Всякак. Нека те съпровожда във всичко. Животът е страст.
Желая ти срещи.
С нови усещания, пътища, хора. С теб самия. Опознаване, преоткриване, наслада. Удоволствия. И жажда за още. Без умора.
Желая ти посоки.
Различни. Нека имаш избор.
Желая ти Възможности.
Щастливи случайности. Пресечни точки със Съдбата. Всичко в твоя полза.
Желая ти Свобода!
Външната не ти дава вътрешна. Борбата е на обратно. Бъди свободен, волен, неудържим. Дух. И се бори за другата - свобода от условности, обстоятелства, излишни съображения.
Бъди здрав!
Сила и мощ, за да преминеш през всичко, което е нужно.
И накрая – Обичай!
Не като за последно. Обичай за първи път! Отдай се, предай се, отпусни се в ръцете на ....(ти ще си решиш), положи всичко в тези ръце – себе си, вярата си, душата си, надеждите, съмненията, грешките, вината, отчаянието, волята, мечтите, минало и бъдеще, тъмното и светлото. Не оставяй нищо. Дари всичко. Довери се без остатък. Обичай до кръв, до плът, до кости, без мисъл, с безумие. Обичай до пълно изгубване на егото, до сливане с вечността, до прераждането ти. Да откриеш отново живота. За първи път. Обичай за първи път!
Наистина.
Обичай...

И нека всичко това те направи щастлив.
Желая ти теб самия​, бъди!

Нищо не знам за любовта

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и другия. Без страх.
Не знам нищо за онази откровеност между двама, в която няма критика и осъждане, а само твоя и неговия поглед на нещата. И приемането му. Без обида.
Не знам нищо за онази споделеност, с която се говори за всяка радост или всеки проблем и всичко се решава от двама. Не еднолично.
Не знам нищо за онази сигурност, с която, ако се хвърлиш през глава в каквато и да е ситуация, си подкрепен безусловно.
Не знам нищо за силата на онова желание другият да е щастлив, което те кара да забравиш собственото щастие.
Не знам нищо за онази готовност да помогнеш, която те кара да зарежеш всичко, казвам всичко, по средата и да хукнеш.
Не знам нищо за онази страст, еднаквата и двупосочна, с която искаш и с която те искат - до полуда, до несвяст, до абсолютно вътрешно издълбаване.
Не знам нищо за онази нежност, която само при мисъл за другия ти насълзява очите. И сте двама с тази сълза.
Не знам нищо за всичко това. И за всичко останало в любовта. Засягало ме е само с периферията си. Толкова е имало за мен. Аз ли? Веднъж влязох в окото на циклона. Но се оказах сама. Сърцето в менгеме, пеперуди в корема, тежест в подкоремната област и ток по цялата кожа, не точно настръхване, а ток. Електричество. И при докосване - изтръпване. По върховете на пръстите напрежение, с чувството, че всеки момент ще изскочат искри...И никакво замъгляване. Само яснота. Кристална. Всички онези неща, за които някога съм писала. И всичко това заедно, само за един човек. 
Така че, нищо не знам за любовта. Или пък не мога да обичам. И дори и да пиша за нея, не ми вярвайте. Дори и не ме четете. Не при мен. Четете другаде за нея. Така, както аз я виждам другаде.

Дълго пътуване към себе си

Да се срещнем на гарата

и се престорим,

че не се разделяме

завинаги,

а само изпращаме тъгата

на едно дълго пътуване

към себе си.

Да се целунем с жар

и се престорим,

че не се обичаме,

но не искаме да си го кажем

от страх,

че ще повярваме отново.

Да се прегърнем силно

и се престорим,

че има спасение

в жертвата

да бъдем други

заради другите.

Да оставим нещата така

и се престорим,

че живеем.

Заради нас.

Libra

Ти,
дай ми онова мълчание,
с което ще мога
да притисна живота
в прегръдка
от крясъци -
нечути,
неразбрани,
без отговор.
Нека изравним везните
на нещастието.

Страх

Виждам,
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание.
Да напиша дума -
да не е криворазбрана
и вместо усмивка
да остави рана.
Да не бъда тежест
вместо рамо.
И губя жеста,
и оставям празно.
И само виждам,
и затварям в спомен
всяка дума
и всеки поглед.
И все съм на прага ти
в тихо присъствие.
но не влизам...

За теб
дали не е отсъствие?

2:31

 

Сълзи по устните
сън между пръстите
всичко изтича
и не приличам
на нечие пристанище
просто съм ничия
без край, ни заглавие...

2:31
По телевизията - концерт на Anni Lennox от 2015, по албума Носталгия

На свечеряване

 

На свечеряване 
сенките
не са по-дълги.
По-тъмни са
и леко изкривени. 
Уморени от илюзии,
някак прегърбени,
жадуват 
да бъдат прегърнати.

Аз съм теб

знаеш това

което бих направила за теб

и защо

понеже е същото

което ти би направил за нея

защото...

аз съм теб

на отсрещния бряг на морето

Просто жена

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост.
Нито професионалните умения, често за завиждане.
Не е увереността в собствените си способности.
Не е жонглирането между възходяща кариера и личен живот.
Нито посвещението изцяло на семейството.
Всяка е успешна по свой начин.
Една жена е отвъд всичко това.
Тя е онова, което прави за Теб!
Повече от всеки друг с възможности или без.
Повече от всякакъв социален или семеен статус.
Повече от всяка клиширана представа.
Тя е отдаденост!
На това, което има вътре. Към теб.
Топлина, страст, спокойствие, утеха, радост, подкрепа, съучастничество, преданост.
Любов!
И не е нужно да има мъж, който да я определя като силна, слаба, кралица или кой знае какво.
Това е интересно само в книгите.
Нужно е да има мъж, който я вижда такава, каквато е.
Тя няма категория.
Тя е просто Жена.
И е твоя!

Сегашно бъдеще

Ще ме боли

цялото тяло

с едновременна болка на всичко и нищо.

Когато не знаеш какво те гори,

но знаеш, че значи безкрайност.

Ще ме боли

цялата кожа

изтръпнала до безчувственост от настръхване.

Когато не знаеш как така още държи

всичко в теб, а не си вече спомен.

Ще ме боли

всяка точка от скалпа ми

с всеки косъм как се огъва по вятъра.

Когато не знаеш защо имаш още коси,

щом ги няма пръстите галещи.

Ще ме боли

всичко отвътре,

в спазми надигащо се до ново преглъщане.

Когато знаеш защо срещна мечти,

но не знаеш защо ли си тръгнаха.