Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си. Там е.
Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност.
И жажда, неутолима. За нещо повече - обич, живот... Друг живот, парченце щастие.
Имаш всичко. Скрито, но осезателно. Толкова осезателно, че ми оставаш полепнал по кожата, проникваш навътре и ставаш част от мен. Като дълго използван парфюм, който ме е пленил и чийто аромат вече има твоето име. Много неща вече имат твоето име.
В мен си.
октомври 2016

Няма коментари:
Публикуване на коментар