Вина

Виновна съм за толкова неща...

Че вярата ми в тебе се огъна.

Че позволих на своя страх в нощта

егоистично тебе да осъди.

Виновна съм в това, че не признах

как липсата е издълбала кладенец

а дъното му — болка без душа,

където хапят се самотни думите.

Виновна съм, че пуснах ги след теб

в безсмислено преследване на истини,

когато истината между теб и мен е,

че премълчах, не ти показах себе си.

Виновна съм, че вместо лекота

добавях ти една излишна тежест.

Но честната ми дума е една,

дори и да изглежда бреме.

Виновна съм за толкова неща

и търся изкупление отчаяно.

Виновна съм и още за това,

че те обичам. Без да се разкайвам!