желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 31 май 2016 г.
Бих ти написала нещо
Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Като това, че лъчът на Селена
бледнее пред очите ти.
И че морето би те ревнувало
ако в погледа ти преплува,
не предполага дълбочините,
които така вълнуват.
Бих ти описала ароматът,
който търся от време,
как неизвестен познат е
и ухае просто... на тебе.
Как простотата на мислите
преминава неусетно във думи
и изпълват белите листи,
дръпнали скришом някои струни.
Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Бих ти го казала даже...,
ако знам, че ще бъде различно.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар