желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 30 март 2016 г.
Само повярвай
Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи.
Мека завивка за сбъднати сънища в мрачна реалност.
Мостът прехвърлящ всички пропасти помежду ни.
Щит срещу лепкав хлад на самота и бруталност.
Аз съм волният полет след години прекарани в клетка.
Точна карта за скрито съкровище дълбоко във теб.
Двете страни печеливши на стара късметлийска монета.
Всичко, което поискаш. Само повярвай във мен.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар