Ако всички бяхме откровени

Ако всички бяхме откровени, истината нямаше да има онази сила, която я превръща в мощно оръжие.

Нямаше да бъдем толкова заети в търсенето ѝ, нито пък разделени на просветлени и не.

Нямаше да подлагаме на съмнение всяка дума, липсващите запетайки или многоточията.

Нямаше да хвърляме толкова усилия да убеждаваме тези, които не вярват.

Нямаше да има тайни дневници, тайни любови, тайни срещи...нямаше да има тайни изобщо.

Истината щеше да е нещо обикновено, като кафето сутрин, което не предизвиква никакво учудване или вълнение, не наранява, нито е повод за дискусии.

Истината нямаше да е безценна, но щеше да е неподкупна.

Ако всички бяхме откровени... пред себе си.