Всички стрели,
хвърлени по мен
през годините
лежат в краката ми,
меки и утъпкани,
като килимите
на родния ми дом.
Само отвътре
можеш да ме прободеш.
С взлом.
сряда, 16 март 2016 г.
С взлом
Всички стрели,
хвърлени по мен
през годините
лежат в краката ми,
меки и утъпкани,
като килимите
на родния ми дом.
Само отвътре
можеш да ме прободеш.
С взлом.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар