Споделена

Желаел ли си силно да се слееш,

душата си във друга да разтвориш?

Да литнеш нависоко, да се рееш

като птица волна в нейните простори?

Изпитвал ли си болка непонятна,

пробождаща с тръпчива нега?

Прегръщал ли си я? Така е необятна,

че неизбежно губиш се във нея.

Опитал ли си броня да пробиеш

през копия защитни – да прогледнеш,

очите да запазиш, в длан да свиеш

сърцевината нежна на копнежа?

Намирал ли си всичко нелогично,

объркано, жестоко, но красиво?

А хаосът нарежда се лирично,

мисловно везан в чувствени мотиви.

Случайно да си срещнал непозната,

да си почувствал в миг предопределеност

и ако тя във теб съзряла е съдбата…

Такава орис съм – в любов съм споделена.

*

Понякога имаш сбор от мисли, разхвърляни в двора на подсъзнанието ти, които придобиват форма и яснота от едно невинно изречение, едно видение или просто... защото им е било времето. Аз си знам, някой друг - може би също.